НОВО 20: Една минимална заплата за София и друга за страната
Една минимална заплата за София и друга за страната.
Да има една минимална работна заплата за столицата и друга за останалата част от страната. Този въпрос ще дебатират синдикатите и бизнесът у нас. Причината е, че би трябвало да осъществим евродирективата за минималното заплащане до 2024 година
В едно от последните си съвещания Народното събрание одобри, че минималната заплата би трябвало да е 50% от междинната. Това обаче отвори още по-голям спор, тъй като в случай че в София междинната заплата е 2700 лева, то в множеството райони тя е сред 1600 лева и 1700 лева Разликата в заплащането в страната прави мъчно намирането на уравновесено число, което да демонстрира както потребностите на служащия и неговото семейство, по този начин и икономическото развиване и продуктивността на труда.
Разликата сред минималната работна заплата и минимална заплата за прехрана в действителност е част от разногласието сред работодатели и синдикати. Росица Макелова, теоретичен секретар на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ, разяснява за „ Телеграф “, че в евродирективата има четири критерия за установяване на минималното заплащане и един от тях е, че то би трябвало да се тества дали е съответно по отношение на потребностите и разноските на трудещия се и неговото семейство и това е записано в Конвенцията на Международната организация на труда. България е подписала документа още през 2018 година „ Конвенцията планува две групи критерии – обществени и стопански. Социалните покриват потребностите на служащия, издръжката на живот, икономическите покриват развиването на стопанската система и на продуктивността на труда, тъй че да се получи едно уравновесено число, което да обезпечи минимална работна заплата, която нито да е прекомерно висока, нито прекомерно ниска “, отвърна Мария Минчева, зам.-председател на БСК, пред медията ни.
Според бизнеса, до момента в който не се дефинират национални критерии, по които да се образува минималната работна заплата, няма по какъв начин да се удостовери, че тя е съответна. Това, че Народното събрание гласоподава минималната да е 50% от междинната, обезсмисля цялата процедура, заложена в евродирективата, считат работодателите. Те пратиха и писмо до Европейската комисия. Директивите са документи, които следва да бъдат приложени и приспособени към националното законодателство, упорстват от КНСБ. Синдикатът от години пресмята заплата за прехрана и това е реперът, с който би трябвало да мери минималната заплата. В момента минималната заплата покрива 42% от нужните за прехрана пари. Според бизнеса в новия парламент текстът в Кодекса на труда би трябвало да се промени и вместо минималната заплата 50% от междинната би трябвало да се запише единствено, че има наложителен механизъм, а той да се контракти.
Да има една минимална работна заплата за столицата и друга за останалата част от страната. Този въпрос ще дебатират синдикатите и бизнесът у нас. Причината е, че би трябвало да осъществим евродирективата за минималното заплащане до 2024 година
В едно от последните си съвещания Народното събрание одобри, че минималната заплата би трябвало да е 50% от междинната. Това обаче отвори още по-голям спор, тъй като в случай че в София междинната заплата е 2700 лева, то в множеството райони тя е сред 1600 лева и 1700 лева Разликата в заплащането в страната прави мъчно намирането на уравновесено число, което да демонстрира както потребностите на служащия и неговото семейство, по този начин и икономическото развиване и продуктивността на труда.
Разликата сред минималната работна заплата и минимална заплата за прехрана в действителност е част от разногласието сред работодатели и синдикати. Росица Макелова, теоретичен секретар на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ, разяснява за „ Телеграф “, че в евродирективата има четири критерия за установяване на минималното заплащане и един от тях е, че то би трябвало да се тества дали е съответно по отношение на потребностите и разноските на трудещия се и неговото семейство и това е записано в Конвенцията на Международната организация на труда. България е подписала документа още през 2018 година „ Конвенцията планува две групи критерии – обществени и стопански. Социалните покриват потребностите на служащия, издръжката на живот, икономическите покриват развиването на стопанската система и на продуктивността на труда, тъй че да се получи едно уравновесено число, което да обезпечи минимална работна заплата, която нито да е прекомерно висока, нито прекомерно ниска “, отвърна Мария Минчева, зам.-председател на БСК, пред медията ни.
Според бизнеса, до момента в който не се дефинират национални критерии, по които да се образува минималната работна заплата, няма по какъв начин да се удостовери, че тя е съответна. Това, че Народното събрание гласоподава минималната да е 50% от междинната, обезсмисля цялата процедура, заложена в евродирективата, считат работодателите. Те пратиха и писмо до Европейската комисия. Директивите са документи, които следва да бъдат приложени и приспособени към националното законодателство, упорстват от КНСБ. Синдикатът от години пресмята заплата за прехрана и това е реперът, с който би трябвало да мери минималната заплата. В момента минималната заплата покрива 42% от нужните за прехрана пари. Според бизнеса в новия парламент текстът в Кодекса на труда би трябвало да се промени и вместо минималната заплата 50% от междинната би трябвало да се запише единствено, че има наложителен механизъм, а той да се контракти.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ